Въпреки че PRP вече се използва и изследва в много области на медицината (ортопедия, дерматология, спортна медицина), данните за PRP при чернодробни заболявания са все още в начален стадий. Все повече предклинични проучвания и доклади за първоначален клиничен опит обаче дават основание за предпазлива картина.
- Изследвания върху животни:
Няколко публикации при плъхове и мишки предоставят данни за доказателство на концепцията. Например иранска изследователска група изследва PRP при плъхове с индуцирано от CCl_4 увреждане на черния дроб (общ модел на фиброза). Установено е, че PRP не е токсичен за черния дроб и смекчава увреждането, причинено от CCl_4 pmc.ncbi.nlm.nih.gov. По-конкретно, чернодробните ензими са били по-ниски в групата с PRP, тъканите са показали по-малко некрози и мастни промени, а маркерите за оксидативен стрес са намалели pmc.ncbi.nlm.nih.gov | pmc.ncbi.nlm.nih.gov.
В друго проучване (Shoieb et al. 2018), използващо модел на фиброза с тиоацетамид, се съобщава, че PRP подобрява хистологията на черния дроб и потиска фибротичния и възпалителния отговор asmj.journals.ekb.eg.
Третираните с PRP животни са имали по-висок антиоксидантен капацитет и по-малко възпалителни цитокини в тъканта. Друго интересно откритие е, че PRP намалява експресията на проапоптотични гени, което означава, че по-малко чернодробни клетки умират asmj.journals.ekb.eg. Това е важно, тъй като всяка избегната клетъчна смърт е печалба за регенерацията. Като цяло тези данни за животните показват, че PRP има многофакторен положителен ефект върху увредения черен дроб: по-малко възпаление, по-малко фиброза, по-малко клетъчна смърт и тенденция към повече регенерация.
Изключително актуален подход е използването на извънклетъчни везикули, получени от PRP (PRP-EVs), т.е. екзозоми/микровезикули, получени от PRP, които пренасят решаващите фактори. през 2024 г. японска работна група, ръководена от Maeda и др. публикува проучване, в което на мишки с цироза са инжектирани тези PRP-EVs. Резултатите са забележителни: цирозата се подобрява в животинския модел, което се измерва с по-ниска степен на фиброза и подобрени стойности на чернодробните pmc.ncbi.nlm.nih.gov. Механично те показват, че PRP-везикулите регулират регенеративните гени (напр. албумин, VEGF) и понижават TGF-β1, а също така поляризират макрофагите към M2 pmc.ncbi.nlm.nih.gov | pmc.ncbi.nlm.nih.gov. Авторите стигат до заключението, че PRP-EVs допринасят за пролиферацията на хепатоцитите, противовъзпалението и антифиброзата и по този начин представляват нов терапевтичен път за лечение на цирозата pmc.ncbi.nlm.nih.gov. Това проучване подчертава обяснените по-рано механизми, като използва най-съвременни молекулярни методи.
До момента има много малко данни за пациенти. Заслужава да се спомене гореспоменатото пилотно проучване от Япония (Maruyama et al.), в което 10 пациенти с хронично чернодробно заболяване и цироза са получавали седмични трансфузии на тромбоцити. След 12 седмици се наблюдава значително подобрение на серумния албумин и холинестеразата (ензим, произвеждан от черния дроб) jstage.jst.go.jp | jstage.jst.go.jp), което показва по-добра чернодробна функция. Маркерите за фиброза, като например хиалуроновата киселина, имат тенденция да намаляват jstage.jst.go.jp. Появиха се обаче и леки странични ефекти (сърбеж, уртикария при някои пациенти, дължащи се на чуждото кръвопреливане) jstage.jst.go.jp jstage.jst.go.jp. Тъй като PRP е автоложна, такива имунологични странични ефекти не се очакват. Авторите оценяват положително резултатите, но подчертават, че става въпрос за малко, неконтролирано проучване.
Друга клинична публикация (Polukarova et al. 2019) разглежда възможността за прилагане на PRP при пациенти с цироза. Те са приготвили PRP от кръвта на 12 пациенти с цироза и са анализирали броя на тромбоцитите. Както беше споменато, добивът е бил ограничен - средно концентрацията на тромбоцитите е могла да бъде увеличена само 2,4 пъти (в сравнение с ~3,3 пъти при здрави лица) apcz.umk.pl.
Те стигнаха до заключението, че автоложната PRP не може да достигне необходимата "доза", за да бъде ефективна в случаите на изразена тромбоцитопения при цироза apcz.umk.pl, и призоваха за подобрения в събирането на PRP (евентуално по-големи обеми кръв, други методи за приготвяне). Тази констатация изисква предпазливост: пациентите, които трябва да бъдат лекувани, често имат точно тези параметри, които затрудняват PRP (малко и слаби тромбоцити).
Доколкото може да се види, понастоящем няма големи клинични проучвания за инжектиране на PRP при хронична чернодробна фиброза/цироза. Въпреки това в резюметата на конгресите има съобщения за случаи, при които например PRP е използван при отделни пациенти с мастен черен дроб, макар и без публикуване на подробни резултати. Проучва се и припокриването с други регенеративни терапии (като терапия със стволови клетки); едно проучване например показва, че комбинацията от мезенхимни стволови клетки с PRP може да има синергичен ефект при животински модел, докато PRP самостоятелно няма статистически значим ефект pubmed.ncbi.nlm.nih.gov | mdpi.com - Това илюстрира, че силата на ефекта само на PRP може да е умерена и че има по-голям потенциал в комбинациите.
Като цяло състоянието може да се обобщи по следния начин: Предклиничните данни подкрепят използването на PRP при чернодробно увреждане, като има последователни доказателства за защитни, антифибротични и регенеративни ефекти при животински модели pmc.ncbi.nlm.nih.gov | asmj.journals.ekb.eg.
Клиничните данни за хора все още са много ограничени и в някои случаи противоречиви, което означава, че не могат да се направят надеждни твърдения относно ефикасността. Въпреки това сред експертите се наблюдава предпазливо любопитство. С оглед на голямата нужда от нови терапии (например срещу НАСХ или за предотвратяване на трансплантации), има голям интерес към по-нататъшни изследвания на PRP в проучвания. Първите стъпки биха могли да бъдат контролирани проучвания при пациенти с умерена фиброза, за да се провери безопасността, осъществимостта и предварителната ефикасност.
Comments (0)