Какво изобщо представлява PRP в пародонтологията?

PRP е автоложен кръвен продукт с повишена концентрация на тромбоцити и съответно освобождаване на биологично активни фактори. В пародонтологията PRP не се обсъжда като заместител на стандартната терапия, а като възможно допълнение към регенеративните процедури. Следователно решаващият фактор не е самото съществуване на PRP, а клиничният контекст: каква е морфологията на дефекта, каква регенеративна концепция се използва и доколко всъщност е стандартизирано лечението?

За кои индикации е подходяща PRP при пародонтални заболявания?

Най-сериозната дискусия относно PRP не се провежда в рамките на общата терапия на пародонтита, а предимно в случай на остатъчни дълбоки джобове с интракостни дефекти в хирургично-регенеративен контекст. Ръководството EFP S3 препоръчва регенеративна пародонтална хирургия при интракостни дефекти с размер 3 мм или повече. За остатъчни дълбоки джобове без този контекст основата остава структурирано поетапно лечение на пародонтит, а не просто някакво късо съединение с PRP.

Какво показват мета-анализите за вътрекостните дефекти?

Тук тя става по-конкретна. Мета-анализът на Roselló-Camps и др. установява малки до умерени ползи от PRP по отношение на нивото на прикрепване и рентгенологичното ниво на костта, но не и значителни ползи за намаляване на дълбочината на сондиране. Обобщените ефекти са 0,58 mm печалба от CAL и 0,76 mm полза от нивото на костта, докато промяната на PPD не е статистически ясна. Това е сигнал, но не и пробив.

Метаанализът на Hou и сътр. е малко по-благоприятен за PRP и показва средно 0,76 mm допълнително увеличаване на CAL и 0,53 mm допълнително намаляване на PD. В същото време допълнителната полза в подгрупите с направлявана тъканна регенерация не е била значителна.

Какво се случва, ако не четете само положителните проучвания?

Тогава картината става много по-трезва. В рандомизирано проучване Harnack и сътр. не откриват допълнителна полза от PRP в сравнение с beta-TCP при интракостни дефекти. Döri и сътр. също така не показват значително подобрение с PRP при 5-годишните данни, ако вече е била използвана ЕМД плюс естествен костен минерал. Yilmaz et al. също съобщават, че PRP плюс ксенографт от говежди произход се представят клинично подобно на плазма, бедна на тромбоцити, плюс ксенографт.

PRP вече е стандарт в нехирургичната пародонтална терапия?

Не. Доказателствата са твърде противоречиви за това. В по-новите прегледи на нехирургичната терапия често се анализират автоложни тромбоцитни концентрати като цяло или директно PRF/i-PRF, а не само класически PRP. Въпреки че метаанализът на Lipovec и сътр. установява допълнителен ефект от около 0,6 мм намаляване на ППД и 1,1 мм увеличаване на CAL след шест месеца в сравнение само с НСПТ, той също така отчита висока хетерогенност и неясен до висок риск от отклонение. Това е интересно, но все още не е чист стандарт.

По-новото RCT за i-PRF на de Oliveira Alves et al. също показва, че това ограничение има смисъл: и двете групи са се подобрили след SRP, но без значителна допълнителна полза от инжекционния концентрат. Така че всеки, който продава нехирургичната PRP повсеместно като доказана процедура, е по-бърз в маркетинга, отколкото в доказателствата.

Защо доказателствата за PRP при пародонтални заболявания остават толкова противоречиви?

Тъй като много различни методи често се обединяват под етикета PRP. Разликите в събирането на кръв, системата на епруветките, протокола за центрофугиране, активирането, концентрацията на тромбоцитите, морфологията на дефекта, придружаващите материали и хирургичната техника правят проучванията трудни за сравняване. Именно тази хетерогенност се посочва като основен проблем в самите систематични прегледи. Това не е подробност, а причина, поради която PRP все още е допълнителна възможност, а не основна насока.

Каква е ролята на PRP епруветките в стандартизираните протоколи за PRP?

Повече, отколкото много хора искат да признаят. PRP епруветките не са просто аксесоари, а част от предварителния анализ и следователно част от възпроизводимостта. Ако събирането на кръв, системата на епруветките и рутинната процедура за подготовка не са правилно стандартизирани, клиничните резултати стават трудно сравними. Това не означава, че определена епруветка автоматично гарантира по-добри резултати от терапията. Точно това твърдение би било твърде широкообхватно от техническа гледна точка и ненужно рисковано от гледна точка на закона за рекламата. Единственото, което е технически правилно, е, че стандартизираните протоколи за PRP не започват в центрофугата.

Практическа страница за PRP туби можете да намерите тук: prpmed.en → PRP тръби Vi PRP-PRO