PRP в психиатрията: какво показват изследванията за депресията и тревожните разстройства
Тромбоцитите, възпалителните сигнали и невротрофичните фактори представляват интерес за психиатричните изследвания. Досега обаче от това не е възникнало доказано лечение с PRP.
Защо темата е научно интересна
Депресията и тревожните разстройства са сложни състояния. Психологическият стрес, социалните условия, генетичните фактори и различни биологични процеси могат да взаимодействат. Няма една универсална причина.
При част от хората с депресивни разстройства се наблюдават променени възпалителни маркери. Затова се проучва дали имунните процеси допринасят за симптомите или за по-слаб терапевтичен отговор при определени групи. Това не означава, че депресията по принцип е възпалително заболяване.
Тромбоцити, BDNF и възпалителни сигнали
Тромбоцитите участват не само в кръвосъсирването. Те съхраняват серотонин, растежни фактори, BDNF и различни възпалителни медиатори. Поради това отдавна се изследват като възможни периферни биомаркери при депресивни разстройства.
BDNF, мозъчно-производният невротрофичен фактор, участва в невронната пластичност и функцията на нервните клетки. Значителна част от измеримия BDNF в кръвта се намира в тромбоцитите. Това не означава, че приложението на PRP повишава терапевтично BDNF в мозъка.
Какво е известно
Тромбоцитите съхраняват BDNF и други биологично активни фактори.
Какво не следва от това
Че PRP има антидепресивен или анксиолитичен ефект или достига ефективна концентрация в мозъка.
Какво показват изследванията при животни — и какво не показват
Някои предклинични проучвания изследват PRP в модели на неврологично увреждане. Често цитирано проучване използва плъхове с експериментално лигиране на жлъчния канал. Моделът води до чернодробно увреждане, метаболитни промени и когнитивни нарушения. След PRP са описани промени в паметта, невронната апоптоза и синаптичната пластичност.
Други животински модели разглеждат травматични, токсични или радиационно индуцирани мозъчни увреждания. Тези резултати могат да дадат насоки за биологични механизми. Те не отговарят дали PRP е ефективно при първична депресия, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство или социална тревожност.
Животинският модел може да покаже
- дали биологичен ефект може принципно да бъде измерен,
- кои сигнални пътища могат да участват,
- кои рискове изискват допълнително изследване.
Животинският модел не може да докаже
- клинична ефективност при депресия,
- анксиолитичен ефект при хора,
- безопасна доза или начин на приложение.
Кръвно-мозъчната бариера
За да могат компонентите на PRP препарат да действат директно върху нервните клетки в мозъка, първо трябва да достигнат целевата тъкан. Кръвно-мозъчната бариера ограничава преминаването на много протеини и големи молекули от кръвта към централната нервна система.
Все още не е ясно:
- кои PRP компоненти могат да достигнат мозъка,
- каква концентрация може да се постигне,
- дали възможните ефекти ще бъдат полезни, неутрални или вредни,
- кой начин на приложение може да бъде приемлив.
PRP не е еднороден препарат
PRP препаратите могат да се различават значително според системата и метода на обработка. Променливи са концентрацията на тромбоцити, съдържанието на левкоцити, остатъчните еритроцити, плазменият обем и методът на активиране.
Затова психиатричните изследвания първо биха изисквали прецизна стандартизация. Без определен състав резултатите от различни проучвания трудно могат да се сравняват смислено.
Променливи, свързани с материала
Изходната кръв, антикоагулантът, системата за разделяне, центрофугирането и активирането влияят върху крайния препарат.
Биологични променливи
Възрастта, заболяването, лекарствата и индивидуалната функция на тромбоцитите могат допълнително да променят състава.
Няма надеждни доказателства за ефективност при депресия или тревожни разстройства
В момента няма надеждни контролирани клинични доказателства, че PRP е ефективно като целево лечение на депресивно или тревожно разстройство. Затова няма и приети данни за доза, подготовка, начин на приложение, честота и дългосрочна безопасност.
Интравенозни инфузии, интраназално приложение, подкожни инжекции или свободно предложени серии не трябва да се представят като утвърдени психиатрични процедури.
Какви изследвания биха били необходими
Преди да се обсъжда клинично приложение, активните компоненти, разпределението в организма, възможните целеви структури и рисковете трябва да бъдат системно проучени.
Какво означава сегашното ниво на доказателства на практика
Хората с депресия или тревожни разстройства не трябва да приемат PRP като научно доказано лечение. Съществуваща терапия не трябва да се прекратява без медицински съвет или да се заменя с експериментално приложение.
Специализирана медицинска или психотерапевтична оценка е особено важна при тежки, повтарящи се или резистентни случаи. При остър риск от самонараняване или ясно влошаване е необходима незабавна професионална спешна помощ.
Често задавани въпроси
Може ли PRP да лекува депресия?
Може ли PRP да облекчи тревожните разстройства?
PRP съдържа ли BDNF?
Признато ли е интраназално или интравенозно приложение?
PRP по принцип безопасно ли е, защото е автоложно?
Научни източници и ръководства
Arosio M. et al. Effects of platelet-rich plasma on memory impairment, apoptosis and synaptic plasticity in a rat model of bile duct ligation. Journal of Neuroinflammation, 2021. Отвори източника
Beurel E., Toups M., Nemeroff C. B. The bidirectional relationship of depression and inflammation. Neuron, 2020. Отвори източника
Serra-Millàs M. Are changes in peripheral BDNF levels due to platelet activation? World Journal of Psychiatry, 2016. Отвори източника
Nationale Versorgungsleitlinie Unipolare Depression, Version 3.2. Отвори източника
NICE CG113: Generalised anxiety disorder and panic disorder in adults. Отвори източника